Пречистено съзнание

scan131a

Пречистено съзнание
означава да се действа съгласно инструкциите на Господа. Това е целият смисъл на
пречистеното съзнание. Понеже сме частици, неразделно свързани с Господа,
съзнанието е вече налице, но ние сме склонни да бъдем под влиянието на по-низшите
гуни. А Господ като Върховен никога не се влияе. Това е разликата между Върховния
Господ и малките индивидуални души.
Какво е съзнание? Съзнанието е „Аз съм”. Тогава какво съм аз? В замърсеното
съзнание „Аз съм” означава „Аз съм господар на всичко, което виждам. Аз съм
наслаждаващият се.” Светът се върти, защото всяко живо същество мисли, че то е
господар и творец на материалния свят. Материалното съзнание има две психически
качества: първото е, че човек се мисли за творец, а второто – че се мисли за
наслаждаващ се. Но в действителност Върховният Господ е творецът и
наслаждаващият се, а живото същество, като частица, неразделно свързана с Върховния
Господ, не е нито творец, нито наслаждаващ се, а съучастник. Живото същество е
създадено и е наслаждавано. Например, всяка част от машината действа в синхрон с
цялата машина, а всяка част от тялото – с цялото тяло. Ръцете, краката, очите и т.н.,
всички те са част от тялото, но в действителност те не са наслаждаващи се. Стомахът е
този, който се наслаждава. Краката се движат, ръцете дават храна, зъбите я дъвчат –
така всички части на тялото са заети с удовлетворяване на стомаха, защото той е
основният орган, който храни тялото. По тази причина всичко се дава на стомаха.
Човек храни дървото, като полива корена му, и поддържа тялото, като дава храна на
стомаха; за да се запази тялото здраво, всичките му части трябва да се кооперират, за да
доставят храна на стомаха. По същия начин Върховният Господ е този, който се
наслаждава и твори, а ние, като подчинени живи същества, сме предназначени да Му
съдействаме, за да Го удовлетворим. Това обединяване всъщност ни помага, както
храната, давана на стомаха, помага на всички други части на тялото. Ако пръстите на
ръката мислят, че трябва да приемат храната, вместо да я дават на стомаха, те ще бъдат
неудовлетворени. Централната фигура в творението и наслаждението е Върховният
Господ, а живите същества му съдействат. Те се наслаждават благодарение на това
коопериране. Отношението е като между господар и слуга. Ако господарят е напълно
удовлетворен, тогава и слугата е удовлетворен. По този начин трябва да бъде
удовлетворяван и Върховният Господ, въпреки, че живите същества имат склонността
да се наслаждават на материалния свят и да се смятат за творци. Тези склонности
съществуват у тях, защото съществуват и у Върховния Господ, който е създал
проявения космичен свят.
 “Бхагавад Гита” ( въведение)

No comments yet.

Leave a Reply