Основите на материята

Автор: Сухотра Свами

В продължение на 2500 години западните учени усиле­но се трудят, за да открият какво точно представля­ва материята. Древногръцките физици като Демокрит вярвали, че тя е движение на неразрушими атоми в пустотата. Съвременната физика драстично променя тази картина. Пустотата е отстъпила място на една безкрайна вълнова функция. Вълната не е съвсем физи­ческа като вълна във вода; тя представлява функцията на времето, която отбелязва вероятното местона­хождение на частица материя като електрона напри­мер. Наистина, елементарните частици материя, кои­то съставят физическите свойства на Вселената са “дадени” чрез вълнова функция.
Тук има известно сходство с ведическото обяснение на появяването на основните материални елементи във вълните на прана. Но според западното схващане, ако нещо ръководи вълновата функция, то е просто слу­чайност – въпреки че науката не познава “закон” за слу­чайността, който да обясни защо вълната функциони­ра. Вълната просто функционира от едно неизвестно начало до един неизвестен край. Според ведическата наука силата, задвижваща вълните сред прана, е духовният звук на Ведите, изречен от Върховната Личност. Брахма предава ведическите писания, за да може души­те, носещи се из прана, да научат посланието на този звук: как могат правилно да удовлетворяват желания­та си и как могат да се събудят от сънищата си за ис­тински духовен живот.
Съвременните учени влагат огромни суми в изслед­ванията на основната вълнова форма, но те трябва да открият още, че тя предава висша по своята стой­ност информация. Предложено ни е да възприемем Космоса като възможност да получим информация от ведическата литература, на която Брахма е първият гуру или учител. По-низшите форми на живот са под­готвени да възприемат Космоса само като груба мате­рия. Ведическото знание е скрито от тях, понеже тях­ното съзнание е изцяло погълнато от първичните зани­мания с хранене, сън, размножаване и самозащита.
Доколкото човек се занимава със самосъхранение, до­толкова се занимава и със своето място в макрокосмо­са. Храната, физическата безопасност, здравето и удобството са неговите приоритети, а те се доста­вят от контрольорите на Космоса. Но макрокосмическите цикли на доставяне и търсене не са вечни. Както в зората на творението жизнената сила на Вселената била излъчена и започнала да вибрира от пъпа на Вър­ховната Личност, за да направи възможно съществува­нето на всичко живо в материалната сфера, така в бъ­деще прана ще бъде оттеглена. Това оттегляне на космическата жизнена сила се нарича маха-пралая, вселенският катаклизъм. Периодът между космическото сътворяване и космическото унищожение се изчислява на 311 трилиона слънчеви години. Сътворяването и унищожението са циклични; както индивидуалната душа се ражда отново след като отхвърли тялото си, така и Вселената се ражда отново след своята смърт.

 

Още няма коментари.

Коментирай