През юли 1975 г. независимата политическа репортерка Синди Никсън взема това интервю в жилището на Шрила Прабхупада в Кришна центърът във Филаделфия. Тази беседа е прекрасно въведение във философията на Кришна съзнание и обхваща такива важни теми, като Харе Кришна мантрата, връзката на духовния учител с Бога, разликата между истинския и мнимия гуру, мястото на жените в Кришна съзнание, индийската кастова система и връзката между съзнанието за Христос и Кришна съзнание.
Мис Никсън: Първият ми въпрос е основен. Какво е Кришна съзнание?
Шрила Прабхупада: Кришна означава Бог. Всички ние сме тясно свързани с Него,
защото Той е първоначалният ни баща. Но ние сме забравили тази връзка. Когато
почнем да питаме: „Каква е връзката ми с Бога? Каква е целта на живота?” – биваме
наричани Кришна осъзнати.
Мис Никсън: Как се развива Кришна съзнание в практикуващия?
Шрила Прабхупада: Кришна съзнание вече съществува в сърцето на всеки. Но
поради материалното схващане за живота ние сме го забравили. Методът на
повтаряне на Харе Кришна маха-мантрата – Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна
Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе – възстановява
Кришна съзнанието, което вече имаме. Преди няколко месеца например тези
американски и европейски момчета не знаеха за Кришна, но вчера видяхме как пееха
Харе Кришна и танцуваха в екстаз по време на цялата Ратха-йатра процесия
[годишен фестивал, организиран в големите градове по света от движението за
Кришна съзнание]. Мислите ли че беше изкуствено? – Не. Никой не може да повтаря
святите имена и да танцува по принуда часове наред. Те всъщност бяха събудили
своето Кришна съзнание, следвайки този авторитетен метод. Това е обяснено в
Чаитанйа-чаритамрта [Мадхйа 22.107];
нитйа-саддха кршна-према садхйа кабху найа
шраванади-шаддха-читте карайе удайа
Кришна съзнание спи в сърцето на всеки и когато човек почне да общува с
преданоотдадени, то се събужда. Кришна съзнание не се привнася. Както у
момчето, което общува с момиче, се събужда естествено влечение към него, така
когато при общуването си с преданоотдадени човек чуе за Кришна, той пробужда
заспалото си Кришна съзнание.
Мис Никсън: Каква е разликата между Кришна съзнание и съзнанието на
Христос?
Шрила Прабхупада: Съзнанието за Христос е също Кришна съзнание, но тъй като
днес хората не следват правилата и предписанията на християнството – заповедите
на Исус Христос, – те не стигат до равнището на съзнание за Бога.
Мис Никсън: Сред всички религии кое е уникалното в Кришна съзнание?
Шрила Прабхупада: На първо място религия означава да знаем Бога и да Го
обичаме. Това е религия. Днес поради липса на възпитание никой не знае Бога, а за
това да Го обича, и дума не може да става. Хората са доволни и само като ходят на
църква и се молят: „О, Боже, дай ни хляба наш насъщен.” В “Шримад-Бхагаватам”
това се нарича измамна религия, защото целта й не е да се узнае и обикне Богът, а
да се получи някаква лична изгода. С други думи, ако твърдя, че следвам някаква
религия, но не знам кой е Богът и как да Го обичам, аз се занимавам с измамна
религия. Що се отнася до християнската религия, тя дава на всеки пълна
възможност да разбере Бога, но никой не се възползва от това. Например в
библията има заповед „Не убивай!”, но християните са построили най-големите
кланици в света. Как могат да осъзнаят Бога, ако не се подчиняват на заповедите на
Господ Исус Христос? И това става не само в християнската, но и във всяка друга
религия. Названието „индус”, „мюсюлманин” или „християнин” е само гумен
печат. Никой от тях не знае кой е Богът и как да бъде обичан Той.
Мис Никсън: Как човек може да различи един истински от един мним духовен
учител?
Шрила Прабхупада: Духовен учител е този, който ни учи как да опознаем Бога и
как да Го обичаме. Понякога негодници-позьори заблуждават хората. „Аз съм Бог”
– твърдят те и хората, които не знаят какво е Бог, им вярват. Трябва да бъдеш
сериозен ученик, за да разбереш кой е Богът и как да Го обичаш. В противен
случай само ще си губиш времето. Така че разликата между нас и другите е, че ние
сме единствено движение, което може да научи човек как да опознае Бога и как да
Го обича. Ние представяме наука за това, как човек може да разбере Кришна,
Върховната Божествена Личност, като прилага на практика ученията на “Бхагавад-
гита” и “Шримад-Бхагаватам”. Те ни учат, че единственият ни дълг е да обичаме
Бога. Не е наша работа да молим Бога за жизненонеобходимото ни. Той дава
необходимото на всеки – дори на този, който няма религия. Котките и кучета
например нямат религия и въпреки това Кришна ги снабдява с необходимото за
живот. Тогава защо да безпокоим Бога за насъщния ни хляб? Той ни го доставя.
Истинска религия означава да научим как да обичаме Бога. “Шримад-Бхагаватам”
[1.2.6] казва:
са ваи пумсам паро дхармо / йато бхактир адхокшадже
ахаитукй апратихата / йайатма супрасидати
Първокласната религия учи човек как да обича Бога без какъвто и да било мотив.
Ако служа на Бога за някаква изгода, това е бизнес – а не любов. Истинската любов
към Бога е ахаитукй апратихата – тя не може да бъде възприпятствана от никаква
материална причина. Тя е безусловна. Ако човек наистина иска да обича Бога, за
него няма никакви препятствия. Всеки може да обича Бога, независимо дали е
беден или богат, черен или бял.
Мис Никсън: Всички пътища ли водят до една и съща цел?
Шрила Прабхупада: Не. Има четири групи хора – карми, джнани, йоги и бхакти –
и всяка от тях постига различна цел. Кармите работят за някаква материална
изгода. В градовете например много хора работат упорито ден и нощ и целта им е
да получат пари. Следователно те работят за плодовете от труда си. Те са карми.
Джнани е човекът, който мисли: „Защо да работя толкова много? Птиците,
пчелите, слоновете и другите създания нямат професия и въпреки това ядат. Тогава
защо е нужно да работя толкова упорито? По-скоро нека се опитам да разреша
проблемите на живота – раждането, смъртта, старостта и болестите.” Джнаните се
опитват да станат безсмъртни. Те смятат, че ако се слеят със съществуването на
Бога, ще останат извън влиянието на раждането, смъртта, старостта и болестите. А
йогите се опитват да придобият мистични сили, за да показват чудеса. Един йоги
например може да стане много малък: ако го заключим в стая, той може да излезе
през някакъв малък отвор. Като демонстрира такива магии, той бива приеман за
много забележителен човек. Разбира се, съвременните йоги показват само
гимнастически упражнения – те нямат истински могъщества. Истинските йоги
притежават могъщества, но те не са духовни, а материални. Така един йоги иска
мистични сили, един джнани – освобождение от страданията на живота, а един
карми – материална изгода. Но един бхакта (преданоотдаден) не желае нищо за
себе си. Той иска само да служи на Бога, просто от любов, точно както майката
служи на детето си. Когато майката служи на детето си, и въпрос не може да става
за изгода – тя се грижи за него от чиста привързаност и любов.
Когато стигнете до този стадий – да обичате Бога, – това е съвършенството.
Нито кармите, нито джнаните, нито йогите могат да опознаят Бога – могат да Го
опознаят само бхактите. Както Кришна казва в “Бхагавад-гита” [18.55]: бхактйа мам
абхиджанати – „Само чрез метода бхакти човек може да разбере Бога.” Кришна
никога не казва, че човек може да Го разбере чрез друг метод. Никога. Единствено
чрез бхакти. Ако се интересувате от това да опознаете Бога и да Го обикнете,
трябва да поемете пътя на предаността. Никой друг метод няма да ви помогне.
Мис Никсън: Каква промяна претърпява човек по пътя…
Шрила Прабхупада: Никаква промяна – първоначалното ви съзнание е Кришна
съзнание. Сега съзнанието ви е покрито от много боклуци. Трябва да го
изчистите – и тогава ще се появи Кришна съзнание. Съзнанието ни е като водата.
По природа тя е чиста и прозрачна, но понякога става мътна. Ако филтрирате
водата от калта, тя възстановява първоначалното си състояние – чистота и
прозрачност.
Мис Никсън: Може ли човек да действа по-добре в обществото, след като стане
Кришна осъзнат?
Шрила Прабхупада: Да, можете да видите, че учениците ми не са пияници и
месоядци, и от физиологична гледна точка са много чисти – никога не заболяват от
сериозни болести. Всъщност да се изостави яденето на месо не е въпрос на Кришна
съзнание, а на цивилизован човешки живот. Богът е дал на човешкото общество
толкова много неща за ядене – хубави плодове, зеленчуци, зърно и превъзходно
мляко. От мляко могат да се приготвят стотици питателни храни, но хората не
знаят как. Вместо това те поддържат огромни кланици и ядат месо. Те не са дори
цивилизовани. Когато човек не е цивилизован, той убива беззащитните животни и
ги яде.
Цивилизованите хора познават изкуството да приготвят питателни храни от
мляко. Например в нашата ферма Ню Врндавана в Западна Вирджиния ние
приготвяме стотици превъзходни неща от мляко. Когато идват посетители, те се
учудват, че от мляко могат да се приготвят такива хубави неща. Кръвта на кравата
е много хранителна и цивилизованите хора я използват под формата на мляко.
Млякото не е нищо друго, освен видоизменена кравешка кръв. От млякото могат да
се направят толкова много неща – кисело мляко, извара, гхи (пречистено масло) и
т.н. – и от комбинирането на тези млечни продукти със зърно, плодове и зеленчуци
могат да се направят стотици ястия. Това именно е цивилизован живот, а не
убийството на животното и изяждането на плътта му. Беззащитната
крава яде само трева, дадена от Бога, и доставя мляко, с което можем да се
препитаваме. Смятате ли, че да се прерязва гърлото на кравата и да се яде плътта й,
е цивилизовано?
Мис Никсън: Не, стопроцентово съм съгласна с Вас. Едно нещо ми е много чудно:
могат ли Ведите да се възприемат и символично, и дословно?
Шрила Прабхупада: Не. Те трябва да се приемат такива, каквито са, а не
символично, като притчи. Затова сме представили “Бхагавад-гита такава, каквато
е”.
Мис Никсън: Опитвате ли се да възстановите на Запад древната индийска кастова
система? “Бхагавад-гита” посочва кастовата система…
Шрила Прабхупада: Къде “Бхагавад-гита” посочва кастовата система? Кришна
казва: чатур-варнйам майа срштам гуна-карма-вибхагашах – „Аз създадох
четирите социални групи според качествата и работата на хората.” [Бхагавад-гита
4.13] В обществото например има както инженери, така и практикуващи лекари.
Казвате ли, че те принадлежат към различни касти – че едните са в инженерска
каста, а другите са в лекарската каста? – Не. Ако човек получи образование в
медицински факултет, приемаме го за доктор, а ако завърши инженерство,
приемаме го за инженер. По същия начин “Бхагават-гита” определя четири
социални групи хора: групата на високоинтелигентните хора, групата на
управляващите, групата на производителите и групата на обикновените работници.
Това разпределение е естествено. Едната група хора е много интелигентна. Но за да
придобият наистина качествата на първокласни хора, каквито те са описани в
“Бхагавад-гита”, те се нуждаят от обучение, така както интелигентното момче
трябва да бъде обучавано в колеж, за да стане квалифициран лекар. Затова в
движението за Кришна съзнание ние учим интелигентните хора как да контролират
ума си, как да контролират сетивата си, как да бъдат честни, как да бъдат чисти
външно и вътрешно, как да станат мъдри, как практически да прилагат в живота
знанието си и как да станат осъзнати за Бога. Всички тези момчета [посочва седналите ученици] имат първокласна интелигентност и ние ги учим да я използват правилно.
Ние не въвеждаме кастова система, при която всеки негодник, роден в
семейство на брахмана, автоматично става брахмана. Той може да има навиците на
петокласен човек, но бива приеман за първокласен, защото е роден в семейство на
брахмана. Ние не приемаме това. Ние признаваме за първокласен този, който е
обучен като брахмана. Няма никакво значение дали е индиец, европеец или
американец, дали е роден в нископоставено или високопоставено семейство. Всеки
интелигентен човек може да бъде обучен и да придобие първокласни навици.
Искаме да премахнем нелепото схващане, че налагаме на учениците си индийската
кастова система. Ние просто избираме хора с първокласна интелигентност и ги
обучаваме така, че да станат първокласни във всяко отношение.
Мис Никсън: Какво е мнението Ви за еманципацията?
Шрила Прабхупада: Така нареченото равноправие означава, че мъжете мамят
жените. Да предположим, че мъж и жена се срещат – те стават любовници, имат
сексуални отношения, жената забременява и мъжът я изоставя. Жената трябва да
поеме отговорността за отглеждането на детето и да проси от правителството
парични помощи или да убие детето, като направи аборт. Това е независимостта на
жената. В Индия, дори жената да е бедна, тя остава на грижите на съпруга си и той
поема отговорност за нея. Когато забременее, тя не е принудена да убива детето си
или да го поддържа чрез просия. Така че кое наричате истинска независимост –
жената да остане на грижите на съпруга си или да доставя наслада на всеки
срещнат?
Мис Никсън: А що се отнася до духовния живот, може ли жената да има успех в
Кришна съзнание?
Шрила Прабхупада: Ние не правим разлика между половете. Ние даваме Кришна
съзнание както на мъжете, така и на жените. Ние приемаме мъже, жени, бедни,
богати – всеки. В “Бхагавад-гита” [5.18] Кришна казва:
видйа-винайа-сампанне / брахмане гави хастини
шуни чаива швапаке ча / пандитах сама-даршинах
„Смиреният мъдрец благодарение на истинското знание гледа еднакво на учения и
благороден брахмана, на кравата, на слона, на кучето и на кучеядеца.”
Мис Никсън: Бихте ли обяснили значението на Харе Кришна мантрата?
Шрила Прабхупада: Съвсем просто е. Харе означава „О, енергия на Бога”, а Кришна
означава „О, Бог Кришна”. Както в материалния свят има мъжки и женски
индивиди, така Богът е първоначалният мъжки индивид (пуруша), а Неговата
енергия (пракрти) – първоначалниятженски индивид. И така, когато повтаряме
Харе Кришна, ние казваме: „О, Бог Кришна, о, енергия на Кришна, бъдете милостиви и
ме ангажирайте в предано служене.”
Мис Никсън: Бихте ли ми казали нещо за живота си? Как узнахте, че Вие сте
духовния учител на движението за Кришна съзнание?
Шрила Прабхупада: Животът ми е обикновен. Бях глава на семейство, с жена и
деца (сега имам внуци), когато моят духовен учител ми каза да отида в западните страни и да проповядвам Кришна съзнание. Така аз напуснах всичко и сега се опитвам да изпълня неговите инструкции и инструкциите на Кришна.
Мис Никсън: На каква възраст бяхте, когато той Ви каза да отидете на Запад?
Шрила Прабхупада: Той ми каза да проповядвам Кришна съзнание на Запад при
първата ни среща. Тогава бях на двадесет и пет години, женен, с две деца.
Направих всичко възможно да изпълня нарежданията му и през 1944 г., когато бях
все още семеен, започнах да издавам списанието “Връщане при Бога” (Back to Godhead). През 1959 г.,
след като се оттеглих от семейния живот, започнах да пиша книги и през 1965 г.
дойдох в Съединените щати.
Мис Никсън: Вие казахте, че не сте Бог и все пак, като страничен човек, ми се
струва, че вашите преданоотдадени се отнасят към Вас като че ли сте Бог.
Шрила Прабхупада: Да, това е техен дълг. Тъй като духовният учител изпълнява
заповед на Бога, той трябва да бъде почитан толкова, колкото и Богът, така както
държавният служител трябва да бъде почитан колкото правителството, защото
изпълнява заповед на правителството. Дори да е най-обикновен полицай, трябва да
му се окаже почит, защото той служи на правителството. Това не означава обаче,
че той е правителството.
сакшад-дхаритвена самаста-шастраир / уктас татха бхавйата ева садбхих
„Духовният учител трябва да бъде почитан толкова,
колкото и Върховният Бог, защото той е най-довереният слуга на Бога. Това се
признава от всички резкрити писания и се следва от всички авторитети.”
Мис Никсън: Удивявам се също така на многото прекрасни вещи, които Ви
носят преданоотдадените. Например Вие се върнахте от летището в красива
луксозна кола. Аз се чудя на това, защото…
Шрила Прабхупада: Това учи учениците да почитат духовния учител така, както
почитат Бога. Ако почитате представителя на правителството колкото самото
правителство, ще трябва да го посрещнете богато. Ако почитате духовния учител
колкото Бога, трябва да му предложите същия разкош, който бихте предложили на
Бога. Богът пътува в златна кола. Ако учениците предоставят на духовния учител
обикновена кола, това не е достатъчно, защото духовният учител трябва да бъде
посрещан, както Богът. Ако Богът дойде у дома Ви, обикновена кола ли ще му
дадете – или ще намерите златна?
Мис Никсън: Един от най-трудните за страничния човек аспекти на Кришна
съзнание е приемането на муртито в храма – как то представя Кришна. Бихте ли
казали нещо за това?
Шрила Прабхупада: Да. Засега, тъй като не сте била обучавана да виждате
Кришна, Той милостиво се явява пред Вас и така можете да Го видите. Вие можете
да виждате дърво и камък, но не можете да виждате това, което е духовно.
Представете си, че баща Ви е в болница и умира. Вие плачете край леглото му:
„Баща ми си отива!” Но защо казвате, че той си отива? Кое е това нещо, което си
отива?
Мис Никсън:Добре, душата му си отива.
Шрила Прабхупада: А видяла ли сте тази душа?
Мис Никсън: Не
Шрила Прабхупада: И така, Вие не можете да видите душата, а Богът е Върховната
Душа. Всъщност Той е всичко – дух и материя, – но Вие не можете да Го видите в
духовната Му същност. Затова само от великодушие към Вас, от безгранична
милост, Той се явява под формата на дървено или каменно мурти – за да можете да
Го видите.
Мис Никсън: Много Ви благодаря.
Шрила Прабхупада: Харе Кришна.