Шри Шримад Абхай Чаран Бхактиведанта Свами Прабхупада се ражда през 1896г. в Калкута, Индия. Родителите му Гоур Мохан Де и Раджани са ваишнави, преданоотдадени на Бог Вишну (Кришна). По обичай родителите се обръщат към астролог, който да направи хороскоп на детето и той предрича, че когато то стане на седемдесет години ще прекоси океана и ще стане прочут религиозен водач, който ще положи основите на сто и осем храма на Кришна.
През четвъртата година в колежа, в който учи, той става симпатизант на движението за национална независимост на Индия. Заинтригуван от личността на Мохандас К. Ганди, който винаги носи със себе си Бхагавад Гита, в знак на протест и на съпричастност към призива на Ганди, през 1920г. Абхай Чаран отказва да вземе дипломата си от колежа. Само две години по-късно той се среща с Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Госвами, своя духовен учител.
Бхактисиддханта Сарасвати, изтъкнат учен в областта на религията и основател на шестдесет и четири Гаудийя Матха (ведически институти), харесва този образован млад мъж и още на първата им среща му предлага да се ангажира в проповядване на Кришна съзнание. Изненадан от това предложение и в духа на индийския национализъм, Абхай отвръща, че няма как да се разпространява индийската култура, ако преди това Индия не стане независима държава. Шрила Бхактисиддханта обяснява, че “Кришна съзнание няма нужда да чака да се промени политическото положение на Индия и че то не е зависимо от това, кой управлява страната. То е толкова важно, че не може да чака. Всички правителства са временни. Единствената реалност е съзнанието за Кришна, а душата е истинското “аз”. Нито една политическа система, измислена от хората, не може да помогне на човечеството. Така отсъждат ведическите писания (шастра) и последователността от духовни учители (гуру-парампара). Работата за истинското благо на обществото трябва да се издигне над грижите за временното и да подготви човека за следващия му живот и за вечните му отношения с Върховния.”
Шрила Прабхупада изслушва думите на Шрила Бхактисиддханта и се убеждава в тяхната правота. Той става негов ученик, а единадесет години по-късно получава и официално посвещение. Започва да общува с преданите от Гаудия Матха и те му разказват за своя духовен учител и за всички други в ученическата последователност на Бог Чаитаня Махапрабху (инкарнация на Кришна).
Преди около 500 години в Западен Бенгал се появява Бог Чаитаня и заедно със своите близки последователи поставя началото на санкиртан движението. Най-важното от учението на Бог Чаитаня е, че Кришна е Върховната Божествена Личност и че възпяването на Неговото свято име (маха-мантрата Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе) се откроява като най-важната от всички религиозни практики. 
След времето на Бог Чаитаня, неговото учение бива помрачено от лъжливи учители и групи, които се обявявали за негови следовници, но по най-безогледни начини се отклонявали от чистия му път. Това продължило дълго време, докато не се появил Бхактивинода Тхакура, бащата на Шрила Бхактисиддханта. Чрез многобройните си произведения и с помощта на високото си обществено положение на държавен служител, той възстановил авторитета на Гаудия вайшнавизма. Бхактивинода Тхакура проповядвал, че учението на Бог Чаитаня е най-висшата форма на теизъм и е предназначено не за отделна религия или народ, а за всички хора по света. Той предсказал, че учението на Бог Чаитаня ще се разпространи по целия свят. Шрила Прабхупада преоткрива дълбочината на собственото си вайшнавско наследство и възможностите, които то му предоставя, за да дари с най-висшето благо хората от една епоха, обречена на нещастия и беди.
През декември 1936г. Шрила Бхактисиддханта напуска този свят. Неговото последно наставление към Шрила Прабхупада е “да изложиш нашите съждения и доказателства на английски, за да ги разберат хората, които не владеят бенгали и хинди…Това ще е от голяма полза както за теб самия, така и за слушателите ти. Имам всички основания да вярвам, че от тебе ще излезе много добър проповедник на английски език.”
Шрила Прабхупада приема повелята на своя духовен учител и през следващите години започва да превежда и да пише коментар върху Бхагавад Гита. През 1944г., в разгара на Втората Световна Война, когато Индия страда от глад и безредици, той започва да издава “Back to Godhead” (Обратно при Бога) – двуседмично списание, което сега продължават да издават учениците му на повече от тридесет езика.
Убеден, че носи важно послание за измъчените от войната хора по целия свят, той решава да започне това издание, в което да представя световните кризи през погледа на свещените писания. В апартамента си в Калкута той обмисля, пише, редактира и печата на машина 
ръкописите за списанието. Наблюдава внимателно печатането на изданията и след това собственоръчно разпространява списанието сред хората. Парите, които получава влага в следващите броеве. Също така проповядва посланието на Бог Чаитаня, пишейки писма до много правителствени лидери, до влиятелни познати и до хора, чиито постъпки са му направили впечатление. Поставяйки се в позицията на смирен слуга, той обяснява идеите си за прилагане на древната индийска култура на Кришна съзнание, така че да се разрешат всички проблеми.
През 1947г. Гаудийа Вайшнава обществото признава учеността и предаността на Шрила Прабхупада и го удостоява със званието “Бхактиведанта”. 
На петдесет и четири годишна възраст, през 1950г., той се оттегля от семейния живот, като приема жизненото стъпало ванапрастха (уединение), за да посвети повече време на духовни занимания. Заминава за свещения град Вриндавана и през 1959г. приема саннйаса (оречение от всичко светско). Живее в древния храм Радха-Дамодара, където започва да превежда и коментира квинтесенцията на всички ведически писания – Шримад Бхагаватам (Бхагавата Пурана), произведение от осемнадесет хиляди стиха, обясняващо вечната връзка на живото същество с Върховния.
Воден от повелята на своя духовен учител и от състрадание към всички хора, Шрила Прабхупада моли Шримати Морарджи, президентката на параходната компания “Синдия Лайн”, да му даде безплатен еднопосочен билет до Америка. Събира своя багаж, състоящ се от няколко броя от първите три тома на Шримад Бхагаватам, които той издава, ръкопис на Бхагавад Гита, други книги, пишеща машина и 7 долара. През 1965г., на шестдесет и девет години, след прекаран инфаркт, той заминава за Съединените Щати, за да изпълни мисията на своя духовен учител.
Първата година е изпълнена с трудности и препятствия, но все пак посланието, което Шрила Прабхупада носи,
намира отклик в младите хора на Ню Йорк. Те му помагат да наеме едно малко ателие, което да ползват като храм. През юли 1966 той основава ISKCON (ИСКОН) – Международното Общество за Кришна Съзнание. Все повече хора започват да се присъединяват. Идващи от различно минало, националност, възраст, пол и характер, те се обединяват около светлата личност на Прабхупада и от вечното знание за мир и любов, което той им дава.
През последните единадесет години от своя живот, въпреки напредналата си възраст, той обикаля света 14 пъти, за да проповядва и да доближи хората от всички континенти до знанието за Бога. Шрила Прабхупада основава повече от сто храма, училища, институти, и земеделски общности. Създава духовната земеделска общност Ню Вриндавана в Западна Вирджиния и въвежда на Запад ведическата гурукула система на образование. По негова воля се създават няколко големи международни културни центъра в Индия. Храмът Кришна-Баларам и Международният дом за гости се намират във Вриндавана, а в Западен Бенгал се намира Шридам Маяпур – духовен град и център, в който в момента се строи Ведическият планетариум (Temple of Vedic Planetarium).
Най-значителният принос на Шрила Прабхупада са неговите книги. Академичната общественост високо оценява тяхната авторитетност, дълбочина, яснота и те стават общоприети учебници в много колежи. Неговите книги са преведени на 76 езика. Издателството Бхактиведанта Бук Тръст, създадено през 1972г., за да публикува произведенията му, става наи-големият издател в света в областта на ведическата философия. Неговите най-важни трудове са: Бхагавад Гита – такава каквато е, 30 томния Шримад Бхагаватам и Чаитаня-Чаритамрита. Неговите произведения представляват истинска библиотека на ведическата философия, религия, литература и култура.
